Хуманните идеи за взаимопомощ, милосърдие и благотворителност не са чужди на шуменското гражданство както по време на славната априлска епопея, така и през освободителната 1878 година и непосредствено след освобождението на България.

Сред множеството прояви и инициативи особено изпъква организираната от шуменската общественост помощ на руската медицинска служба в грижите й за ранените руски войници, настанени в шуменската военна болница и в частни къщи след освобождението на града на 6/19 юли/ 1878 г.

Голяма част от Шуменци съдействуват и на дезинфекциозната комисия, ръководена от Ф.Ф Ерисман, за ограничаване на епидемията от петнист тиф.

На основата на многостранна обществена дейност при подпомагането и обслужването на ранените воини - освободители, възниква Шуменският клон на Българския Червен кръст.

Първите стъпки са твърде оптимистични. Това се проявява особено по време на Сръбско-българската война /1885-1886 г./, когато пионерите на шуменското червенокръстко движение събират помощи за 1472 лева в натура и в пари. Тази дейност на клона е оценена като похвална.

За организационното изграждане и нормалното функциониране на Шуменския клон през тези ранни години значително въздействие оказва специалното възвание на ръководството на Българския Червен кръст от 20 септември 1885 г. към Българския народ.

От голямо значение е и авторитетното ръководство на Българския Червен Кръст от Шуменеца Васил Друмев /митрополит Климент/, който с голямото си влияние сред гражданството конкретно съдействува да се основе клонът на БЧК в Шумен. През следващите години клонът съществува формално, но неговите членове се отчитат направо на централното ръководство на дружеството в София.
           В писмото на централното ръководство от 15 януари 1900 г. се сочи, че членовете на БЧК от Шумен: д-р Вичо Панов, д-р Стефан Смядовски, аптекарят Антон Вайсман, Йонидис, полк. Иванов, са редовно отчетени с членски внос.
През 1901 година по инициатива на кмета на града Станю Кръстев клонът е възстановен. На добре организирано събрание на 3 февруари 1901 г. в читалище „Архангел Михаил", сега „Добри Войников", 710 участници чрез тайно гласуване избират настоятелство от 6 души с председател Станю Кръстев, които на 8 март се конструират. Дейността на клона се насочва към набиране на средства за оказване на помощи и увеличаване на броя на членовете, които се движели между 120-200 души.
За да изпълнява своите задачи, клонът набира средства от вечеринки, доброволни помощи, помощни кутии и други. Те са основният източник за материално обзавеждане на клона с необходимия санитарен инвентар, както и за раздаване на помощи на крайно бедни или нуждаещи се граждани независимо от тяхната народност и религия.
След Станю Кръстев председатели на клона са били д-р Петър Кърджев и Жечо Бакалов, които допринасят твърде много за укрепването му. По време на Руско-японската война /1904-1905 г./ Шуменският клон на Българския Червен кръст организира няколкократни акции за събиране на средства за изпратената през 1905 година санитарна мисия в Далечния изток в помощ на руските войски.

През време на Балканската и Първата световна война червенокръстката организация в Шумен развива широка дейност, насочена към облекчаване страданията на ранените войници, подпомагане войнишките семейства и нуждаещите се бедни граждани.
Организирани са и курсове за самарянки и санитари, като повечето от завършилите биват предадени в помощ на военните, а със средствата на клона се дообзавежда дивизионна болница.

На гарата е разкрит подкрепителен пункт, в който минаващите ранени и болни войници имат възможност да подкрепят силите си. С особено внимание са обградени докараните в Шумен 70 руски пленени войници, които неколкократно получават от Червен кръст парични помощи, подаръци и други. Така проявената през двете войни широка дейност и свързаната с нея агитационно-масова работа популяризират сред населението хуманните цели и задачи на Червения кръст. От 1921 година започват да се изграждат ученически червенокръстки групи, които се намират под контрола на директорите или главните учители в училищата.
Първите групи са в девическата гимназия в Шумен и училището на с. Кюлевча. Тяхната дейност се свежда до разпространението на здравнопросветни знания сред учениците.
През 1920 -1923г е разгърната крупна помощна акция за пострадалото от сушата население на Поволжието в Русия. Събраните количества пари и храна от клона чрез София са изпратени за Русия. Със значителни средства шуменският клон подпомага специалната мисия на Българския Червен кръст, изпратена през 1921 година в Русия, която организира в гр. Саратов трапезария за изхранването на 2000 гладуващи деца. На 8 март 1923 г. шуменецът Димитър Кънчев прави дарение на шуменската община недвижим имот на стойност 9 000 лв., който в бъдеще да стане "Майчин дом" и да носи името на покойната му майка Стоянка Кънчева.
Дарението се приема от общината с благодарност и с Постановления № 18 и 22 от 23 септември 1923 г. Община Шумен се отказва от отчуждаване по закона за отчуждаването на имотите, предоставяйки го на дружеството "Червен кръст" в Шумен.
Следващите години дружеството развива широка здравнопросветна и благотворителна дейност, което го укрепва организационно и по преценка на централното ръководство Шумен се нарежда на едно от първите места в страната.
Под председателството на Васил Рашков дружеството разполага със значителен актив от жени и ученици. В продъпжгение на десетина години в самарянските курсове са подготвени над 400 жени да оказват помощ по време на народните войни.
За да популяризира делото на Червения кръст и да набира средства, шуменският клон устройва традиционни вечеринки и забави, чествувания на Деня на Червения кръст. На 8 март 1923 г. шуменецът Димитър Кънчев прави дарение на шуменската община недвижим имот на стойност 9 000 лв., който в бъдеще да стане "Майчин дом" и да носи името на покойната му майка Стоянка Кънчева.
Дарението се приема от общината с благодарност и с Постановления № 18 и 22 от 23 септември 1923 г. Община Шумен се отказва от отчуждаване по закона за отчуждаването на имотите, предоставяйки го на дружеството "Червен кръст" в Шумен.
Следващите години дружеството развива широка здравнопросветна и благотворителна дейност, което го укрепва организационно и по преценка на централното ръководство Шумен се нарежда на едно от първите места в страната.
Под председателството на Васил Рашков дружеството разполага със значителен актив от жени и ученици. В продъпжгение на десетина години в самарянските курсове са подготвени над 400 жени да оказват помощ по време на народните войни.
За да популяризира делото на Червения кръст и да набира средства, шуменският клон устройва традиционни вечеринки и забави, чествувания на Деня на Червения кръст.Устройват се манифестации по главната улица на града начело с членовете на ръководството, значителна група граждани и ученици - червенокръстци.
През този период се забелязват начални прояви на червенокръстка дейност и в 16 села на Шуменски окръг: Ивански, Велино, Новосел, Белокопитово, Хитрино, Кюлевча, Овчарово, Никола Козлево, Мировци, Сини вир, Върбица, Бяла река. Ловец, Осмар.
Все по-добра дейност разгръща и Младежкият Червен кръст. Изградените в училищата групи на БЧК полагат грижи за хигиената и под непосредственото ръководство на учителите осъществяват и здравна просвета.
През 1943 година централното ръководство на БЧК, преценявайки значението на Шумен като важен център на Североизточна България, подпомага местния клон в подготовката му за оказване на помощ на военно-санитарната служба при евентуална война. За тази цел на клона са отпуснати средства за набавяне на съответно имущество /завивки, спално бельо, превързочни средства и др./ и се дават мобилизационни планове за изграждане на спасителни команди, за подготовка на личен състав за санитарните противовъздушни ядра..В резултат ръководството на клона разполага с 10 превързочни пункта, един отряд за оказване на първа долекарска помощ, води на отчет 1300 самарянки.
През време на бомбардировките в София в началото на 1944 г. на гарата в Шумен е разкрит подкрепителен пункт за преминаващите влакове с евакуирани софийски граждани. Оказано е внимание на 10-те американски летци-пленници, въдворени край Шумен, на които два пъти поднасят цигари, сладки и други подаръци.
Освен това младежи червено кръстци посещават болните и ранените, на които поднасят плодове и сладкиши.В резултат ръководството на клона разполага с 10 превързочни пункта, един отряд за оказване на първа долекарска помощ, води на отчет 1300 самарянки.
През време на бомбардировките в София в началото на 1944 г. на гарата в Шумен е разкрит подкрепителен пункт за преминаващите влакове с евакуирани софийски граждани. Оказано е внимание на 10-те американски летци-пленници, въдворени край Шумен, на които два пъти поднасят цигари, сладки и други подаръци.
Освен това младежи червено кръстци посещават болните и ранените, на които поднасят плодове и сладкиши. Нерядко им изнасят специално подготвени литературно-музикални програми.
Особено топли грижи проявяват и червенокръстките Надя. д-р Бочева, Стела Кондова, Драга Бъчварова, Маргарита Янева, Данка Севева, Елена Маринова и други.
През септември 1944г по препоръка на централното ръководство на Българския Червен кръст шуменският клон разкрива на гара Шумен подкрепителен пункт, най-напред под ръководството на Стефан Касчиев, а след това на Радослав Пейчев.В тяхна помощ са и няколко самарянки и активисти на червенокръстката организация. Те обслужват преминаващите през гара Шумен български и руски воиници, раздават им чай, храна, предоставят им спалня с няколко легла.
На 12 септември 1944 г. е изграден временен комитет, в който влизат Недялка Йорданова, Катя Калдъръмова, д-р Надя Бочева, Еленка Виденова и Данка Вълева, които с подкрепата на околийския комитет на комунистическата партия, заедно с ръководството на Червения кръст разгръщат голяма дейност в общественото подпомагане. Червеният кръст и помощната организация започват да изпълняват съвместно задачите да събират подаръци за воюващите на фронта ръкавици, кожухчета, чорапи, долно бельо, хранителни продукти и дуги, като на два пъти заедно делегации на шуменци посещават фронта и сами поднасят подаръците.
Първата делегация, в състава на която влизат Недялка Йорданова, партизанинът Стоян Иванов (Лало) и Александър Симеонов, на 8 октомври 1944 г. пристига в Куршумли Югославия. Там на ранените и намиращите се в района войници и офицери от шуменския край раздават донесените от тях подаръци на стойност около 4 300 00 лв. (тогавашни пари).
Втората делегация в състав: Къню Атанасов, д-р Надя Бочева и Мика Панайотова от Шумен и Жоро Петличков и Стойчо Николов от Преслав през м.апрнл 1945 г. посещава българските воини на фронта в Унгария. На място им раздават подаръци на стойност 2 780 000 лева. В същото време не отслабваха и грижите за децата-сираци, като една част от тях бяха приютени в новооткритите общежития за деца и юноши.
Истински прояви на хуманност бяха и грижите за настанените в Шумен 65 югославски и 70 румънски деца, а по-късно и при събирането на помощи за корейския народ.
По инициатива на Недялка Йорданова през 1946 г. е открито и обзаведено общежитие, наречено Дом за деца и юноши "Тодор Петков", в което са настанени около 60 деца. Червенокръстката организация поддържа материално това общежитие до 1948 г., след което то е поето от държавата.
Червеният кръст в Шумен дава за младежкото бригадирско движение в страната и специално за националните бригадирски обекти помощ от 1 050 000 лв. Ръководството на червенокръстката организация поема шефство над местните младежки бригади, работещи на обектите "Стадион" край Шумен и "Иваиски" по корекцията на р.Камчия край с.Ивански.
В тези бригади са изградени санитарни пунктове и подвижни санитарни постове за оказване първа медицинска помощ на пострадалите и заболелите. Създадената още през тридесетте години здравносъвещателна станция от клона на Българското дружество "Червен кръст" в Шумен продължава да функционира и след 9 септември 1944 г. като се намира под грижите на организацията.
Чрез ръководството на станцията Червеният кръст раздава на всяко новородено дете по 5кг захар, на социално слабите семейства пеленки, мляко на прах и др.
Под същите грижи се намират и детските ясли. Само за мляко на децата в яслите организацията изразходва повече от 50 000 лева.Непосредствено след 9 септември 1944 г. ръководството на клона се оглави от д-р Бочо Бочев.
На 22 април 1945 г., Проведеното събрание избра ново ръководство, оглавявано пак от д-р Бочо Бочев, което по указание на главното ръководство на Българския Червен кръст прерастна в околийски съвет.
През 1948 г. клонът се нагърбва с нови задачи. Дружествата за "Борба с туберколозата" и "Съюзът на кръводарителите в България" се вливат в редовете на Българския Червен кръст и цялата им дейност се поема от централното и местните ръководства на червенокръстката организация. Ръководството на Шуменската организация по своя инициатива ремонтира собствената си сграда и я предостави на околийския народен съвет за разкриването на родилен дом. Това става по най-тържествен начин през 1949 г. По ремонта на сградата и дообзавеждането на родилния дом дружеството изразходва над 2 250 000 лв. собствени средства.
Важна задача, която по това време стоеше пред Червения кръст, бе да се помогне в здравеопазването, като червено-кръсткият актив изцяло застана в помощ на здравните работници.
Новото структурно устройство постави и нови задачи пред съветите и дружествата на Българския Червен кръст в окръга. Околийските съвети насочиха дейността на червено-кръстците за оказване съдействие на здравните работници. Постепенно дружествата станаха надеждни обществени помощници на здравеопазването.
Много усилия бяха отделени за създаването на нови червенокрастки дружества, за организиране на курсове ГСО.
Въпреки усилията бе отчетена недостатъчност в пропагандната работа по мирновременните цели и задачи на Червения кръст, за неговата роля й място в изграждането на новото общество и на социалистическото здравеопазване в България.
В ръководствата на околийските съвети и някои дружества не се привличаха предани на комунистическата партия и червенокръсткото дело активисти, поради което много от тях съществуваха формално.
Ето и някои примери: в изградените през 1949 г. 11 червенокръстки дружества в Преславска околия само 4-5 вършеха някаква дейност, а в Новопазарска околия близо 2/3 от дружествата в селата не водеха почти никакъв живот.
Всичко това се дължи на слабата организационна връзка между околийските съвети и отделните дружества. Ръководствата на околийските съвети отдаваха силите си главно в стопанската дейност в градовете. Необходимо бе в трите околийски съвета да се даде тласък за по-нататъшната дейност.
Така на 21 май 1950 г. беше създаден окръжният съвет. За председател бе избран авторитетният лекар Кръстю Шпатов и за заместник председател обичаната общественичка Недялка Йорданова.Задачата на създадения окръжен съвет беше да ръководи и контролира дейността на околийските съвети, да провежда решенията и насоките на Българската Комунистическа Партия и на Централния съвет на Българския Червен кръст, да утвърждава новите форми на работа, да оказва помощ за организационното укрепване на дружествата. С изграждането на окръжния съвет червено кръсткото дело навлезе в нов етап.
По този начин окръжният съвет на Българския Червен кръст обединява усилията на околийските съвети в окръга и организационно ги укрепва с нови кадри.
След 1959 г., околийските съвети престанаха да съществуват и техните функции за ръководство на дружествата пряко се поеха от окръжния комитет.
Освен това окръжният и околийските комитети на Българската комунистическа партия започнаха да следят отблизо работата на червенокръстките съвети и дружествата в околиите.
Оказваха своевременна помощ при провеждането на редица здравни и патриотични мероприятия. Нерядко те се намесваха пряко при кадровото укрепване на съветите, което бе от особена важност в момента
В началото на 1950 г. започна подготовката за първата околийска отчетно-изборна конференция. Тя бе предшествана от широка организационна и здравнопросветна работа във всички дружества.
И ако на 9 септември 1944 г. дружеството е само едно, то до 1945 г. дружествата нарастват на 13 с 530 члена, а през 1949 г. в околията има вече 31 от тях в предприятията и учрежденията 8, в кварталите на града 6, селата 17. Броят на членовете нараства на 3116 души. Всичко това не е случайно. То се дължи на обстоятелството, че Българският Червен кръст в околията има авторитет, че е създадена богата по съдържание здравнопросветна, санитарна и социална дейност сред населението. Червеният кръст започна организирането на курсове за подготовка на промишлени и учрежденски санитари, които да се грижат за охраната на труда в предприятията и учрежденията.
Създаден бе околийски санитарен отряд за подпомагане здравната служба в случай на епидемии и природни бедствия. В училищата се организираха курсове по личната и обществената хигиена и оказване на първа медицинска помощ, подема се широка здравнопросветна дейност.
Върху организационното състояние и цялостната дейност на съвета особено добре се отрази създаването на окръжен съвет на Българския Червен кръст.
От 1950 г. към околийските съвети на Червения Кръст бе назначен и щатен ръководител в лицето на секретаря, а след това на заместник председателя.
От 21 април 1950 г. до юни 1952 г.
Председател на организацията е Радослав Пейчев, който от 1945 г. непрекъснато участвува в живота на Червения кръст и става неин пръв щатен ръководител.  След него за близо две години (1952-1954 г.) замeстник председател е активистката на организацията Димитричка Касчиева, а от 1958 г. Минчо Минчев.
През 1952 г. дружествата нарастват на 95: 32 в промишлените предприятия и учрежденията, 9 в кварталите и 54 в селата с 8637 члена. В навечерието на новото административно деление през 1959 г. те стават 850 с 15 287 члена. Особено дейни през този период са дружествата в II, IV и V квартал на града, шивашката кооперация, ДИП "А.Попов", ДИП "Мадара" и селата Новосел, Дибич, Кривица, Мадара и други.
Започва организирането на курсовете "Готов за санитарна отбрана" (ГТО) и "Бъди готов за санитарна отбрана" (БГСО) , в които масово се включват и възрастни, девойки и младежи, учащи се.
Заедно с тези курсове през 1949 г. започва и обучението на жени-сандружиннички, а 1950 г. е рождената година на първата санитарна дружина в града.
Не остава назад подготовката на сестри за ТКЗС, които през следващите години изиграха важна роля както за медицинското обслужване на новосъздадените ТКЗС в селата, така и за издигане авторитета на червенокръст-ката организация. Укрепва и се развива санитарният актив в града и селата на околията.
На гара Шумен се създава специална стая в чакалнята за пътуващите бременни жени и майки с деца, а на автогарата се организира санитарен пост, обслужван от дружествата на БЧК в V и IV квартал. На тези места към бременните жени и майките с деца се полагат грижи от черве-нокръстците, създават се условия те да починат на топло и да нахранят децата си. През 1953 г. към околийския съвет на Българския Червен кръст в Шумен се изградиха две методични комисии на обществени начала - медицинска комисия и училищна секция.
Медицинската комисия имаше за задача да организира и ръководи нарасналата извънредно много здравнопросветна работа в околията, както и обучението и дейността на санитарните формирования санитарни постове и санитарни дружини.
Училищната секция имаше задача да ръководи и съблюдава червенокръстката дейност в училищата, изразяваща се главно в здравната просвета и самодейност сред учащите.
Разнообразна беше работата и на специално създадената шефска комисия, която подпомагаше шефската дейност на дружествата. Между тях най-добре работеха II и IV ; квартално дружество в града, дружествата в РКС, шивашката кооперация и ОНС. Под тяхна грижа се намираха повече от 30 обекта, между които общежитието "Тодор Петков", общежитието за средношколци "Васил Коларов" и др.  Шефството се изразяваше във внасяне на ежемесечни парични вноски, а на бележити дати и национални празници, като 1 май, 9 септември и др. да поднасят различни подаръци на децата. По този начин между дружествата, поели шефство, и децата се създаваха постоянни и здрави връзки, а това влияеше върху възпитанието и успеха им, заменяше до известна степен липсата на родителска топлина и грижа.
Някои дружества, особено в града, поеха шефство и над лечебни заведения. Така дружествата от 1952 до 1959 г. са поели шефство над детското отделение на Тубдиспансера, дружеството при V квартал над Дом майка и дете и Онкодиспансера, а от IV квартал над детското отделение в болницата и др. Шефските комисии в тези дружества посещаваха здравните заведения, помагаха на персонала за създаване на приятна обстановка в болничните стаи ушиваха покривки, пердета, грижеха се за озеленяването им. С това те подпомагаха оздравителния процес на болните. Сред тези активисти на червенокръстките дружества стоят имената на Данка Боянова, Павел Станчев, Стоянка Пейчева, Рада Виденова, Елена Маринова, Люба Славова, Тонка Вълчева.
В здравната самодейност на съвета и дружествата важна роля играят не само санитарните постове и дружини, но и санитарният актив.
Преминали специална подготовка, те се включват дейно в практическата работа при борбата със заразните болести, по изпълнението на 537 постановление на Министерския съвет на НРБ за хигиенизирането на населените места, по текущия контрол в хранителните и комунално-битовите заведения, на обществените места, в училищата..
Санитарният актив извършва, ежедневен патронаж над болни и самотни стари хора.         

         Първата окръжна отчетно изборна конференция на шуменската окръжна червенокръстка организация бе свикана през 1959 г.
В нея взеха участие представители на окръжния комитет на Българската комунистическа партия, на отделите "Народно здраве" и "Народна просвета" при окръжния народен съвиет, представители на други обществени организации, делегати и гости от общинските комитети и дружества, комсомолци.
Отчетени са резултатите през изминалия период: обучението в курсовете ГСО и БГСО, изградените санитарни постове в предприятията и учрежденията, кварталите и селата, обучението на санитарния актив, санитарните дружини, дейността по хигиенизирането и озеленяването на домовете и селищата, постиженията на младите червено-кръстци в областта на здравната просвета и самодейност и други.
На конференцията се набелязват новите задачи на организацията. Избран е пленум и бюро на окръжната организация с председател д-р Кръстю Шпатов и заместник председател Недялка Йорданова.Взетите решения на конференцията дават възможност на организацията да мобилизира силите на червенокръсткия актив в окръга за по-широк простор на хуманното дело.
При създаването на новата окръжна организация дружествата в окръга са 291, от които 107 в предприятия и учреждения, 24 в кварталите и 160 в селата.
Чувствително се увеличава и броят на членовете от 35 102 през 1959 г. на 55 234 през 1964 г. 25 процента от населението на окръга над 18-годишна възраст членуват в редовете на Българския Червен кръст. От тях близо 60 процента са селскостопански работници от ТЗКС, ДЗС и горските стопанства и 25 процента са работници от заводи, фабрики, строителни обекти и др.
По това време в окръга няма промишлен, строителен или селскостопански обект, учреждение или квартал, в който да не е изградено дружество на Български Червен кръст.
Когато говорим за изявите на шуменската червенокръстка организация през шестдесетте години, трябва да отбележим, че те се дължат на голямата популярност на една от най-активните деятелки и ръководителки на червенокръстката организация Недялка Йорданова.
След достойно изпълнение на своя високохуманен и обществен дълг през 1960 г. заслужилата деятелка на Българския Червен кръст Недялка Йорданова излиза в пенсия и на нейно място за заместник председател на окръжния комитет на БЧК бе избран друг дългогодишен деец Минчо Минчев, който остана на своя пост до края на живота си през 1980 година.

 От 1980 до 1984г като заместник председател работи Йордан Харизонов.След него за пет месеца от юли до ноември като заместник председател работи Петър Геров.
От 1984г до 1993г заместник председател е Михаил Михайлов.
От 1993 до 2001г вече като главен секретар е Ивайло Пантев.
А през 2001- 2002 щатен ръководител на организацията е главния секретар Стоян Стоянов, дотогавашен главен счетоводител.
От 2002 до момента като директор на секретариата е Пламен Петров.

През 1961 г. настъпиха промени и в председателството.
На мястото на дългогодишния заслужил деятел на БЧК д-р Кръстю Шпатов за председател бе избран д-р Кольо Симеонов по това време началник отдел "Народно здраве и социални грижи" при Окръжния народен съвет.
От 1968 г. до 1971г председател е д-р Стоян Николов.
От 1971 г. до 1988г председател на окръжната организация е заслужилият лекар д-р Пенчо Начев директор на дирекция "Народно здраве и социални грижи" при ОНС.

Със своя авторитет и с положителното отношение към Червения кръст председателят д-р Пенчо Начев спомогна за укрепването на окръжната организация, за нейното масовизиране и развитие на интересна и народополезна дейност сред населението.
През юбилейната 1981г. в чест на 1300 годишнината от създаването на българската държава червено-кръстките дружества нараснаха на 324.
Над 50 процента от населението на окръга след 18-годишна възраст са членове на БЧК. От единадесетте общински комитети на селищните системи най-много членове има шуменската 38 490, които членуват в 97 дружества, а най-малко вър.бишката 4800, които членуват в 17 дружества. Най-широко е обхванато населението от Преславската организация 55 процента. В три от общинските системи има квартални комитети в Шумен 22, в Нови пазар 4 и в Преслав 2.
От 1988г до 1990г председател е Доктор Йорданка Йорданова.
От 1990 до 1993г председател на организацията е Доктор Маргит Цанев.
От 1993г до 2001г е Стилиян Стоянов.

Български Червен Кръст Шумен не остава настрани от демократичните промени настъпили през 1989г в България. Организацията излиза от командно административната опека на министерството на здравеопазването и на основата на червенокръстките принципи започва да гради своя имидж, и да търси своето достойно място сред обществеността на Шуменска област.

Доброволците, активистите и симпатизантите на червенокръстката идея в Шуменска област не се примиряват с настъпилата криза в организационния живот през този преходен период и намират най вярното решение избират за председател доктор Николай Чобанов през 2001г.
Доктор Николай Чобанов с голямо търпение и апостолски плам започва да гради наново областната червенокръстка организация. Признание за неговата отдаденост на червенокръстките идеи е и избирането му през 2005г за член на Националния Съвет на БЧК.
Към областната организация през 2002г се присъединява и спечелилия успешно конкурс пред комисия от НС на БЧК - Пламен Петров директор на секретариата.
След 2002 година със задоволство можем да отбележим една устойчивост в работата изразяваща се в привличането на обществеността към червенокръстките прояви. Докато през 2000 година членовете на БЧК са само 971, то от 2003г до сега всяка година се отчитат повече от 5 000, членуващи в 94 дружества в 10 общински съвета на БЧК.
През този период се взеха мерки и се рехабилитира изцяло админстративната сграда, като тя се превърна в един желан дом за всички доброволци.С реализираните проекти „Да помогнем заедно на хората от третата възраст”, „Стареенето изкуство и хармония”, „Топъл обяд”, „Лято 2006”, създадената „Хранителна Банка Шумен”, БЧК Шумен достойно компенсира негативните социални последици породени от прехода на нашето общество към демократично развитие на Шуменска червенокръстка организация.
Нова стъпка е и превръщането на Шуменската организация във учебна база на Шуменския университет. Тук студентите от специалности „Социални дейности” и „Социална педагогика” на практика усвояват предоставянето на социално здравни услуги на хората в нужда.
Съхранила и съхраняваща най-хубавите традиции от миналото и днес шуменската червенокръстка организация израства все повече и повече като организация отговаряща своевременно на предизвикателтвата на времето при подпомагането на страдащите и уязвимите.

С реализираните проекти „Да помогнем заедно на хората от третата възраст”, „Стареенето изкуство и хармония”, „Топъл обяд”, „Лято 2006”, създадената „Хранителна Банка Шумен”, БЧК Шумен достойно компенсира негативните социални последици породени от прехода на нашето общество към демократично развитие на Шуменска червенокръстка организация.
Нова стъпка е и превръщането на Шуменската организация във учебна база на Шуменския университет. Тук студентите от специалности „Социални дейности” и „Социална педагогика” на практика усвояват предоставянето на социално здравниуслуги на хората в нужда.
Съхранила и съхраняваща най-хубавите традиции от миналото и днес шуменската червенокръстка организация израства все повече и повече като организация отговаряща своевременно на предизвикателтвата на времето при подпомагането на страдащите и уязвимите.